Село Галиче – погалено от природата, плодородна земя, колкото искаш и една река Скът, която толкова бавно тече, че сякаш ще спре да си отдъхне, за да може прекоси голямото поле.

Търсех Първан Първанов – собственика на Галишката мелница. Познавах го по физиономия и за да съм сигурна че ще свърша работата, за която съм тръгнала взех една приятелка с мен. Признавам си, без нейна помощ, нещата щяха да се проточат във времето, тъй като нейната известност в района отваря врати в добрия смисъл на думата.

И така с Габи се настанихме в офиса, защото се наложи да чакаме. Въобще не съжалявам за това време, преминало в чакане на една интересна личност, каквато е Първан.

Влезе усмихнат и веднага забелязах галантното му отношение към жените – целуна ни ръка. Не съм свикнала с подобно поведение, още повече от човек на възрастта на татко ми. Та кой в днешно време целува ръка на дамите?! Плени ме тази негова харизматичност и лекота, с която общува.

Сладкодумен, приветлив и всеотдаен човек се оказва Първан.

Споделих защо съм дошла и съответно получих подкрепа за идеята ми. Разходи ни из цялата мелница и с огромен патос ни разказа за това наследство, строено през 1928 година от немски проектант. 90 години тази сграда стои непоклатимо, въпреки близката река. Просто немска работа!

Това е съвременна мелница, в която се използва старата традиция да се „къпе“ житото преди обработката му. Така се избелва, бялото става още по-бяло и вкусът на автентичното, на българското се запазва. Отлежава житото и чак след това „влиза“ пречистено в новозакупеното оборудване, което се управлява от един човек.

Да му „завиди“ човек на ентусиазма и всеотдайността към работата му.

Уверявам Ви, че който е ползвал  галишко брашно към друго не поглежда. То става за всичко – за питки, пици, кекс и за любимите мекици, произвежда се от 100 % хлебна пшеница, която Първан отглежда. Тук цикълът е затворен – от полето до трапезата.

Мисля си колко добре би било децата ни да могат нагледно да проследят „Пътят на хляба“ в Галиче, да разберат как малкото семенце се превръща в ароматен хляб.

 

Стиснахме ръка на Първан и си тръгнахме, разбира се, с по пакет брашно.

Връщайки се у мен остана усещането, че съм се докоснала до нещо свещено, сякаш бях отворила една врата, която дълго време е била залостена.

Благословен да труда му и да са му дълги годините на Първан и неговото семейство!


 

ТТ