Още една жена, отдадена на работата си. Представям Ви Петя Иванова – първата жена пчелар в България, носителка на множество награди и отличия в областта на селското стопанство.
Над 20 години тя и нейното семейство полагат изключителни усилия, за да се грижат за 6-те пчелина, в които има над 800 пчелни семейства. Развиват мобилно /подвижно/ пчеларство и заради липовия мед местят кошерите чак във врачанска местност. Така успяват да предлагат на пазара липов, акациев и билков мед, както и мед от магарешки бодил. Не жалят нито труд, нито време. Цялото им ежедневие е свързано с пчеларството.
Биотехнолог по професия, Петя се оказва и председател на Националното сдружение на жените пчелари в България. Тя има свой подход в работата си, който изглежда много се цени  поради факта, че непрекъсното изнася доклади и в страната, и в чужбина за развитието на пчеларството, споделя опит и знания със свои колеги в бранша.
В свободното си време, съмнявам се да има такова,  майсторѝ восъчни фигури и свещи, което по всичко личи, че се е превърнало в хоби. Докато разговаряхме, тя направи около 15 фигурки и още толкова заготовки за изливане на восък. Говореше и твореше с лекота. Докато разказваше за живота си, забелязах спокойствието, което излъчваше и неуморимостта ѝ да обработва восъка. Разказваше ми все едно приказка за пчеличките и техния начин на живот, неспирно споделяше какво я вълнува, с какво се бори и примирява, какво иска да промени.
За тези насекоми научих повече от нея, отколкото в училище. Усетих колко сме свързани с тях и колко много са ни нужни, за да оцелеем като човечество. Почувствах и огорчението от факта, че пчелите умират вследствие на неконтролираното пръскане с Глифозат. Жалко е, много е жалко, че други „ценности” са приоритетни на днешното земеделие.
Това са насекоми, в които Бог е заложил черти, типични за човека. Казваме им, че са трудолюбиви, работливи, всеотдайни на семейството, дисциплинирани, като войничета спазват реда и правилата на кошера, насекоми, които никога не „изневеряват” на божественото в тях.
След приказката, която Петя сладкодумно ми разказа, ги заобичах още повече и още повече ми се прияде мед /като Мечо Пух/. Сетих се за пчеличката Мая от анимационния филм и за нейното любопитство и жизнерадостност, с които тя изучаваше Света. Неусетно се пренесох в детството си и си спомних как и аз съм въртяла центрофугата и съм помагала на дядо си да вади мед от неговите кошери.
Обнадеждена си тръгнах, след като ми показа и цеха, в който се случва цялото това приключение. С помощта на Европейска програма успява да закупи оборудване за обработка на пчелния мед. Машини, цистерни, кашони и мнооого мед.
Дано и тази приказка продължи дълги години!
На Петя и Лъчезар, на Пчеларска ферма с. Остров, пожелавам медоносни години на здраве и вдъхновение!
 
ПП
И понеже не изневерявам на традицията, която следвам при срещата си с всеки един производител, си купувам продукт или сувенир. Тук си избрах лавандулов мед и ароматни восъчни свещички. Изборът ми се оказа правилен. Впечатлена съм!!!
ТТ